сряда, 27 юли 2011 г.

Любов или Борба

Живея мечтая и се боря, опитвам се да бъда повече от това, което мислят хората за мен. Опитвам се да докажа на себе си и на останалите, че не съм просто поредния човек на земята, който се ражда и умира... и съм сигурен в това. Просто се стремя да покажа истинското си лице, защото знам, че то съществува. Вярвам в себе си и въпреки препятствията, пред които ме изправя живота, и се опитвам да запазя силния си дух... и продължавам да се боря. В себе си крия толкова много любов, но се страхувам да я покажа, заради тази безкрайна борба за оцеляване и сбъдване на мечти. И въпреки, че наранявам хората, които обичам и уважавам, продължавам да се боря с цената на всичко, дори и с цената на любовта. Всички проблеми и трудности, през които преминах и през които продължавам да преминавам, ме накараха да нося тази фалшива маска, която с времето сякаш стана истинското ми лице. Лицето на безпощаден, брутален, амбициозен и озлобен човек с тежък характер и желязна воля. А не бях такъв и вътрешно в себе си знам, че не съм, но животът ме научи да бъда. Малко са хората, които познават истинското ми лице, малко са хората, които са спечелили доверието ми, малко са тези, пред които съм се показвъл слаб. А всъщност съм... боли ме, както всеки човек. Боли ме, защото хората, които обичам, умират пред очите ми, хора, без които не мога да живея просто си тръгват, а тези, които остават с мен, ме предават. Това предателство, този страх от хората и тяхната злоба ме накара да изградя една стена между себе си и света, стена, която ми е трудно да прескоча. Всячески се опитвам да погледна на света с други очи, да не виждам вече тази стена, но не мога. Трудно е... Преди време виждах всичко по друг начин. Светът изглеждаше толкова красив и истински... но просто бях наивен. Доверието, което проявявах към всички ме направи такаъв, каквъто съм сега. Довери се и ще те предадат, не се ли довериш предаваш себе си. Вярвах, че в целия свят живеят само любовта и добротата - тази част от живота, която аз познавах тогава. Но грешах. И макар да има любов и тя да е толкова близо до мен, лицемерието и лъжите се опитват всячески да я погубят. Но няма да го позволя... ще продължавам да се боря, да доказвам любовта си на хората, които обичам и въпреки суровата действителност, отново ще се науча да бъда себе си, но не онзи оптимист, нараняван от действителността, която го връхлита като цунами, а реалиста, който ще обича себе си преди всички други и ще продължава да се бори. Но този път борбата няма да е с цената на болката на хората, които обичам. Този път любовта и борбата ще вървят ръка за ръка и заедно ще ръководят трудния ми, но осеян със щастие живот! И когато се замисля за живота си, за всичко, което съм преживял, виждам, че борбата просто ме е накарал да порасна, убила е детето, което бях преди. Но нищо и никои не може да убие детето вътре в мен, защото през неговите очи и в най-тъмната нощ виждам слънцето.

1 коментар:

  1. Много добро... Реалността ни кара всички да се борим по един или друг начин. Но няма да се откажем от целите, които сме си поставили и ще продължаваме да сме на тепиха и да гоним победата. :)

    ОтговорИзтриване